Балканска база данни за идентификация на домашни любимци (със снимки)

В един съвършен свят всеки дом трябва да има куче и всяко куче трябва да има свой дом

BGEN
Нерегистрираният микрочип е 100% безполезен!

Въведете внимателно идентификационният номер.

 
ИЗГУБЕНИ НАМЕРЕНИ

Rating for balkanpet.net

Стандарти

МЕСТА И ТЕХНИКИ ЗА ИМПЛАНТИРАНЕ НА МИКРОЧИП


Актуализация - октомври 1999 г.

Материалът е предоставен за публикация от Световната ветеринарна асоциация за дребни животни www.wsava.org с любезното съдействие на ДВМ, ДВН, дипломант на американския ветеринарен колеж по вътрешна медицина, Уолт Ингверсен – почетен секретар и редактор на WSAVA.

Консултант: гл. асистент “Вътрешни незаразни болести”- ФВМ, ЛТУ,
д-р Илия Пеев

Въведение Проблемите, свързани с технологията на микрочипиране (например стандартизиране на устройствата), са били цел на усилията през последните години, първоначално с потребителски групи, а след това чрез Международната организация по стандартизация (ISO).

За щастие тези усилия са довели до приемането на глобални стандарти (например ISO 11784 и 11785), които имат улеснен и широко разпространен начин за идентификация чрез микрочипиране благодарение на силното доверие от страна на стопаните на животни. Все пак въпреки тези усилия по стандартизация устройствата не функционират в системата, ако четецът и микрочипът не са в непосредствена близост да разменят данни помежду си, за да възпроизведът уникалния идентификационен номер на животното. За оптимизиране на това взаимодействие, международната ветеринарна общност е работила и работи усърдно по стандартизирането на микрочипа и местата за имплантиране при различните видове животни.

Този документ ви информира за стандартните места за имплантиране и някои вариации в различните географски райони по света (където има такива). Започвайки с кучета и котки, той също така предоставя информация за селскостопанските животни, други бозайници, земноводни, влечуги и птици. Има и раздел, описващ често пренебрегвани препоръки за осигуряване на надеждно фукциониране на четящото устройство, което е неразделна част от цялостната система за идентификация чрез микрочип.

Ние молим да разпространите тези стандарти сред колегите, членската маса и друти, като по този начин спомогнете за увеличение на потребителското съзнание и прием на единни места за имплантация. А също така с взаимно сътрудничество да осигурим жизнеспособността и правилното функциониране на тази технология в бъдеще.

Стандартизирането на местата за имплантиране на микрочип е от съществено значение за целостта на радиочестотната идентификация (RFID). Това е от особено значение за FDX, базирани комуникационни протоколи, тъй като тяхното ефективно разстояние между четеца и предавателя е сравнително малко. Все пак, макар и стандартизирани имплантираните обекти са от изключително значение и никой не може да пренебрегва значението на един функциониращ четец в идентифицирането на имплантиран транспондер (микрочип) - без него системата отказва. Препоръките на подкомисията по микрочипиране към Световната ветеринарна асоциация за дребни животни (WSAVA) указва в следващите точки местата за имплантиране при дребните животни (домашни любимци). Към този документ са и указанията за повишаване ефективността на четеца, както и стандартните места за имплантиране при останалите животни. Преценката дали да бъде използвана местна упойка се взима от ветеринарния лекар индивидуално. Използването на асептична техника се препоръчва подобно на всяка една инжекция.

Места за имплантиране на микрочип при дребни животни (домашни любимци)

Семейство кучета и семейство котки

При кучета и котки, има две признати места за имплантиране, които са стандартни.

  1. Транспондерът (микрочипът) се имплантира подкожно на медиалната гръбна линия, краниално на лопатките. Това е стандартно място за имплантиране във всички страни, включени в Обединеното кралство (Уелс, Шотландия, Англия, Северна Ирландия и Република Ирландия), но не и в останалата част на Европа.
  2. Транспондерът (микрочипът) се имплантира подкожно в средата на лявата част на шията. Това е стандартно място на имплантиране в континентална Европа (с изключение на Обединеното кралство - виж по-горе).

Когато няма и не е договорено единно място за имплантиране, първо се сканира мястото, стандартно за географския регион където се намира животното и ако то е отрицателно за транспондерът (микрочип), задължително се сканират алтернативните места, стандартни за другия регион (дефинирани по-горе)

Препоръчителни места за имплантиране при други видове животни

При двустранно симетрични видове следва да бъдат имплантирани микрочипове от лявата страна (освен ако не се използва като помощно средство при определяне на пола - в този случай мъжките се имплантират отляво, а женските отдясно, където е указано).

Бозайници:
Коне: при еднокопитни има две признати места за имплантиране, които в момента са в употреба.

  1. Микрочипът се имплантира в средната третина на тилния лигамент (интранухално), това е средата на разстоянието между ушите и холката. Това е препоръчително място за имплантиране във всички страни с изключение на Австралия.
  2. Микрочипът се имплантира интрамускулно отляво на шията. Подстригването на косъма, местната упойка и асептичната техника са задължителни. Това е препоръчително място за имплантиране в Австралия. Поради използването на две места за имплантиране моля, извършете сканиране подобно на посоченото по-горе за кучета и котки.

При едрия рогат добитък, овце, кози, свине или други селскостопански видове животни, използвани за производството на месо, мястото за имплантиране е подкожно в основата на лявото ухо върху хрущялната плочка (scutulum). Препоръчително е всички имплантирани животни, които се използват при производство на храни да носят външен идентификатор, за да е видно, че микрочипът е налице, така че да може да бъде признат и възстановен при клане. Местните търговски или правителствени регламенти трябва да регулират използването на имплантирани микрочипове при животни за храна, както и в някои случаи, когато употребата им не е разрешена.

Слонове: подкожно от лявата страна на опашката, в главната опашна гънка.

Hyrax (даман) и Лори: подкожно от лявата страна в лумбарната област.

Лама (както и в Австралия): подкожно, отляво в средата на разстоянието от най-високата точка на главата до средата на шията зад лявото ухо (среда на лява горна третина на шията).

Други бозайници: при възрастни с дължина на гръбначния стълб над 17 см подкожно от лопатката към основата на лявото ухо. При дължина на гръбначния стълб под 17 cm - подкожно между лопатките.

Земноводни; микрочипът се имплантира в лимфната кухина. Мястото на имплантиране трябва да бъде запечатано с тъканно лепило.

Птици; По-тежки от 5,5 кг тегло при възрастни и или дългокраки: подкожно в основата на шията. По-леки от 5,5 кг при възрастни: интрамускулно в левия гръден мускул. Насочвайте имплантатора в каудо-вентрална посока. Използвайте тъканно лепило и притискане с пръст или шев за затваряне на местата на имплантиране.

Изключение има при:
Щраусовидни: след четиридневна възраст – имплантират се в тръбовидния мускул зад главата вляво.
Възрастни птици - подкожно в лявото бедро.
Ему: имплантират се дорзално на медиалната линия подкожно в образуванието. (Австралия).
Пингвини и лешояди: подкожно в основата на шията.
Риби: над 30 cm дължина: от лявата страна, отпред в основата на гръбната перка. Под 30 cm дължина: от лявата страна в целомната кухина.

Влечуги:

Костенуркови: в джоба (вдатината) на задния ляв крайник. При малките представители от род chelonians се ползват подкожните места. Интрамускуларна техника се използва при големите видове, както и при малките видове с тънка кожа. Мястото на имплантиране трябва да бъде запечатано с тъканно лепило. Хиберниращите видове следва да бъдат имплантирани няколко седмици преди края на техния активен сезон, за да заздравее мястото преди зимния сън.

Крокодили: подкожно, антериорно на тилния клъстер.

Гущери: над 12,5 cm дължина муцуна – отвърстие - подкожно в левия ингвинален район. Под 12,5 cm дължина муцуна – отвърстие – интрацеломично.

Змии: подкожно от лявата страна на шията, на разстояние два пъти дължината на главата от върха на носа.

Забележка: Налице са и специални препоръки за местата на имплантиране, които се използват при специфични случаи. Препоръчва се примати, отглеждани в клетки, да бъдат имплантирани интрамускулно в задната част на дясната ръка, така че да бъде удобно сканирането, докато животното прави захвати на решетките на своята клетка. Аналогично препоръката при големите котки е да бъдат имплантирани в района на рамото, така че да могат да се сканират когато ходят напред-назад, докато се отъркват в решетките на клетката. Тези места за имплантиране са различни от стандартните и се използват само при животни, които след имплантиране остават да живеят в условията на затворени помещения и пространства и при които не съществува риск необичайното място на имплантиране да бъде сгрешено от операторите.

Повишаване на ефективността четеца (скенера)

Един от често пренебрегваните фактори при работа с четеца (скенера) са грижите на оператора които може да окажат драстично въздействие върху неговата ефективност. За щастие това е област, върху която ние като потребители, можем да имаме пълен контрол, като премахнем причините за неефективна работа на устройството (само тези, които не зависят от производителя).

Уверете се, че системата на четеца е съвместима с комуникационните протоколи, които се използват във вашия географски район.

Запознайте се и следвайте препоръките на производителя по отношение на грижите за четящото устройство и сканиращата техника. При процедура за откриване на микрочип трябва да започнете сканирането на стандартните места за имплантиране при вида животно и географското местонахождение. Ако микрочипът не е идентифициран веднага, сканирането трябва да обхване по-голяма площ и да стане по-бавно, като разширявате търсенето на концентрични кръгове. Някои производители препоръчват описване на фигури с цифрата осем. Сканирането се извършва като четецът докосва или погалва кожата на животното. Разстоянието при разчитане може да бъде леко променено от ориентацията на микрочипа в посока към четеца, както и от самия дизайн на двете устройства. На практика никой не може да конкретизира действителното положение на имплантиран микрочип спрямо четеца по време на сканирането, но имате възможност да подобрите този процес, като поклащате четеца леко наляво-надясно ако самият дизайн позволява това.

За да се гарантира, че върху дадено животно е извършена процедура по сканиране, то времето за сканиране трябва да е минимум 10 секунди и поне в два последователни опита, преди да се каже категорично, че липсва имплантиран микрочип. Ако имате възможност, повторете процеса на сканиране, като използвате друг модел четец. За щастие това се случва изключително рядко и е по-скоро изключение, отколкото правило. Разбира се, сканирането трябва да се извърши на всички стандартни места.

Добре заредената батерия е от огромно значение за правилното функциониране на преносимия четец. Проверявайте дали батериите са напълно заредени и спазвайте старателно указанията на производителя.

Четящите устройства излъчват електромагнитни вълни, от които се получава енергия и следователно могат да бъдат засегнати от други електронни устройства или от метални предмети. В тази връзка кабинетите и ветеринарните клиники може да се разглеждат като "враждебна среда" поради наличието на компютри, флуоресцентни лампи, предмети от неръждаема стомана, работни маси, както и много други. Опитайте се да ги поставяте на разстояние най-малко един метър от електронното оборудване. В идеалния случай не трябва да се извършва сканиране върху маси от неръждаема стомана, а също така и при несвален метален нашийник от животното.

Всяко имплантирано животно е желателно да бъде сканирано поне веднъж годишно, за да се гарантират правилното функциониране и местоположението на микрочипа.

И накрая, всички производители и дистрибутори предоставят услуги в подкрепа на техните продукти. Проверете ефективността на четеца като опишете кръг върху все още неимплантиран микрочип. Не рискувайте да използвате четеца, ако неговата ефективност е под съмнение. Просто се обадете на производителя или дистрибутора за сервизна поддръжка.

Copyright 2009 WSAVA